Добре дошли!

Сватбата е церемония, в която двама души сключват брак. Традициите и обичаите варират в различните култури, етнически групи, религии, държави и социални прослойки. Повечето сватбени церемонии включват размяната на брачни клетви, получаването на подаръци и публичното признаване на брака от лице, имащо законовото право да го обяви за официален. Съхраняването на живота и продължаването на рода са най-важните ценности за човека. Затова сватбата, която отбелязва създаването на ново семейство, е особено голям празник.

петък, 26 февруари 2010 г.

Българската сватба в миналото

Българската сватба в миналото е била един от най-интересните и най-сложните обредни комплекси на традиционната ни битова култура. Днес тя привлича вниманието с поредицата от обредни действия, с пъстротата на носиите и накитите, с разнообразието от обредни предмети и песни. Нейната сложност произтича от централното място и важната роля на брака в личния и обществения живот на човека. Затова с течение на годините тя се прониква от множество старинни норми на етиката и етикета, от символични и магически обреди, както и от социални и правни обичаи.

Независимо от формите и нейните локални разновидности българската сватбена обредност включва два основни етапа: годеж и същинска сватба. По време на годежа преобладават обредите с правен характер, а сложният церемониал на сватбата има за цел да утвърди публично сключения вече договор между семействата на встъпващите в брак. Сватбеният цикъл трае обикновено една седмица. Ако се вземат под внимание обаче всички моменти от първото тайно договаряне на влюбените за брак до особените задължения на младоженците по време на календарните празници през годината, този цикъл продължава понякога дори до раждането на първото дете.

Годежът обикновено се предшествува от допитване или т.нар. малък годеж. Момъкът и неговите родители изпращат свои доверени хора в дома на девойката, за да разберат какво е отношението на родителите й и на самата нея за сродяване на двата рода. Това посещение има таен характер, защоте не се знае какъв ще бъде отговорът. Момковите пратеници, наричани в отделиите области на страната с различни имена: годежари, женихли, момари и т.н. отиват у момини вечер. Влязат ли в къщи, те сядат първо до огнището и разравят огъня с маша - да се разгори огънят, за да се запали и момата за момъка. Едва тогава се завързва диалог между представителите на двата рода, който често пъти има иносказателна форма. Разиграва се истинско драматично действие, при което гостите изпълняват ролята на купувачи, а домакините на продавачи. Те се пазарят за юница или търсят изгубена телица, съобщават на момини, че сокол е дошъл да търси соколица или яребица. Разнообразни са символите, чрез които се разкрива целта на посещението, и смисълът е ясен. Родителите на девойката не дават обаче така лесно съгласието си. В нормите на общоприетото се счита момковите пратеници да бъдат връщани поне веднъж под предлог, че трябва да се помисли. Крайното съгласие на моминия род се отбелязва с размяна на дарове и се оповестява с изстрел на пушка.

Годежът следва наскоро след утвърдителния отговор на момини. На него става договарянето на материалните изисквания на двете страни. Разменят се традиционните дарове между сгодените: накити, пари и др. за годеницата; риза, пешкир, чорапи за годеника. Тъй като по същество годежът е сключване на договор между двата рода, той има показен характер и се провежда в моминия дом в присъствието иа много гости - роднини на момъка и девойката. Настроението е празнично, пеят се песни на трапезата, свири музика. Въпреки преобладаващия правен характер на годежа той не е лишен от действия с магическо значение. Напр. в знак на постигнатото съгласие годеникът подарява китка с жълтици на годеницата. Държало се техният брой да бъде нечетно число, за да се родят деца на бъдещата невеста. Пак по същото време бащите на годениците разчупвали питка и по големината на отчупените половини гадаели кой род ще бъде по-имотен, или какво ще бъде поколението на младите. След годежа младите са добивали право свободно да се срещат денем до деня на сватбата.

Същинската сватба започва с приготвянето на обредните хлябове, наричано в по-голямата част от страната "засевки". Засевки стават както в дома на момъка, така и у девойката. За целта деверът или някой друг момък от страна на годеника и девойки, наричани зълви, от страна на годеницата, обикалят селото с бъклица и канят роднини и близки. След като се съберат поканените на засевки, се извършват редица обредни действия, които се концентрират главно около пресяването на брашното и замесването иа хляба. Отсява и замесва обикновено девойка - зълвата, за която се държи да бъде майчина и бащина, т. е. родителите й да са живи, или да бъде първородно дете в семейството. Някъде в замесването участвува и деверът, който разбърква тестото с жегъл или току-що отрязана пръчка. Брашното често се пресява през три сита в три нощви. Този момент е съпроводен от специални песни, чиято музикална и поетическа структура говори за старинен произход и заклинателно предназначение. Те призовават към започване на засевките или интерпретират обредния процес, като се изпълняват в хармония с неговия ритъм. Понякога те величаят обредните предмети - брашното, ситото, - изтъкват различието им от предметите на всекидневния бит.

Непосредствено след засевките или на следващия ден става приготвянето на сватбеното знаме, наричано различно: байрак, стяг, феруглица, пряпор и т.н. То се приготвя от същите девойки, които участвуват в засяването, а по-рядко и от ергени. Върху дълъг прът поставят кърпа - бяла, червена или пъстра, на върха - позлатена ябълка, обградена с цветя. Сред цветята слагат чесън, билки и други растения, които се завързват с червени конци и имат предпазно предназначение - против уроки. В някои области приготвянето на знамето е свързано с разгърната обредност. То се предшествува от ходене в гората за прът и цветя, отсичане на пръта с един замах, за да не се женят повторно младоженците, заливане корените на дръвчето с вино, поставане на хляб и орехи и тържестзено завръщане у дома с песни, които описват обредните действия и величаят сватбеното знаме.

Някъде едновременно със сватбеното знаме се приготвя и сватбеното дръвце, известно сред народа като: ела, бор, бахча, кумово дърво и пр. То се прави от клон на иглолистно или плодно дърво. При изпълнението на подходящи песни момините дружки го украсяват с позлатени ябълки, цветя, разноцветни прежди и панделки или хартиени ленти. По-късно го продават на кума, за да украсява сватбената трапеза, забодено върху кумовия кравай.

В традиционната българска сватба вместо белите восъчни венци на главите на младоженците се поставяли венци от зеленина и цветя. Правели ги момините дружки и в тях вплитали билки и червени конци, за да предпазят младоженците от зли очи.

Непосредствено преди отвеждането на девойката в дома на момъка се извършват и редица обреди, свързани с нейните коси. Тя сяда върху ямурлук, поръсен с жито, орехи и други плодове, а нейните дружки разплитат косите й и ги сплитат отново в невестинска прическа. С тези действия се отбелязва преминаването на девойката в обществото на омъжените жени. Затова моментът на сплитането е особено вълнуващ, а песните на девойките допълват тъжните чувства с нов изблик на тъга и размисли за очаквания тежък живот в новия дом, където невестата няма да намери цветя и венци, хора и веселби. В песните, изпълнявани по време на сплитането, най-често се срещат мотиви, които представят отрицателни страни на брачния живот. Противопоставя се волната безгрижна младост на тежкото положение на невестата в патриархалното семейство. Подчертава се не само моралната подчиненост на невестата като по-млад член на семейството, но и нейната социална зависимост.

Сходен означителен обред е и бръсненето на младоженеца. Той сяда на дръвника или под плодно дърво и деверът или някой от ергените го обръсва, та дори и да няма брада. За космите от брадата му се полагат особени грижи. Една от девойките държи кърпа и ги събира старателно, след което ги хвърлят в хамбара с житото или върху розов храст. Бръсненето на младоженеца става в атмосфера на противоположни на сплитането на девойката чувства. Всички в рода се радват, че е дошло време момъкът да доведе невеста - отмяна на свекървата от тежката работа на полето и в къщи. Затова и песните звучат жизнерадостно и оптимистично.

Най-драматичният етап от сватбата започва в неделя, когато младоженецът взема невестата. Рано сутринта у момъка се събират неговите роднини, наречени "сватове". С песни и хора младоженецът и сватовете вземат кума от дома му. Моментът на тръгването за невестата се характеризира не само с приповдигнат дух, но и с диалог в песни между сватовете и оставащите в очакване родители на младоженеца. Тези песни отразяват атмосферата на сватбата, като поляризират настроението в двата дома. В тях момковите двори са огрени от "ясно слънце", а върху момините е припаднала "тъмна мъгла". След кратката раздяла на младоженеца с родителите му сватовете, качени на коне, накичени с цветя, въоръжени с пушки и предвождани от байрактаря, тръгват за невестата с песни и музика, с викове и гърмежи. В песента на тръгване се сравнява сватбеното шествие със "силна войска", която трябва да надвие моминия род, за да се сдобие с невестата. Бързи ездачи изпреварват сватбата и оповестяват момини за пристигането на сватбарите. Стигнат ли дома на невестата обаче, намират дворната врата здраво затворена. Пред младеженеца и неговата дружина се поставя изискването да преодолеят някакво препятствие: да свалят с пушка ябълка, забучена върху дълга върлина, да свалят невестиното знаме от високо дърво или деверът да се бори с шурея си и да го победи. Понякога момини отварят вратата на сватовете срещу откуп.

Малко преди пристигането на сватовете или след влизането им в двора на къщата кумата или момините дружки забулват невестата с плътно червено було. С това се целяло да се отдели лицето й от чужди погледи, да се предпази тя от уроки в момент, когато се смятало, че е най-уязвима за злите сили. Някъде са прикривали дори ръцете на невестата, за да бъде тя изцяло изолирана от външния свят.

Преодолели първото препятствие, сватовете веднага срещат нова, по-сериозна преграда. Момините дружки са заключили вратата иа стаята, в която е невестата, и не разрешават никой да влиза. Деверът и младоженецът трябва да заплатят откуп или да надделеят с физическа сила. Едва тогава младоженецът подарява на невестата донесените от него обуща, а деверът я извежда сред сватовете. В този момент настъпва кулминацията на драматично-елюционалните изживявания: раздялата на невестата с нейния род. Тя се кланя ниско до земята, целува ръка на родителите си и плаче, а в Родопите и Кюстендилско през плач нарежда и оплаква своята нерадостна участ в новия дом. Оплакването на невестата в Родопите понякога има особено трагичен характер и се доближава по форма и съдържание до оплакванията на покойници. В други случаи то е по-близко до родопската лирично-емоционална песен, но е винаги конкретно - невестата оплаква всеки член на семейството, като спазва установения от патриархалната традиция ред. Нареждайки през сълзи на тиха монотонна мелодия, тя настоява пред баща си, майка си, братята, сестрите и другите по-близки и по-далечни роднини да не я забравят, припомняйки им за всички взаимно свързващи ги добри неща, и моли за прошка преди раздялата. Въз основа на традиционно установените схеми на оплакване невестата импровизира ново съдържание, внасяйки в него моменти от своя личен живот. Наоколо всички също плачат, а щом невестата свърши оплакването и тръгне към дворната врата, тогава девойките изпълняват известната в цялата страна песен "Ела се вие, превива". В тази песен най-силно е разкрито сложното психологическо състояние на невестата, която едновременно тъгува по изгубената моминска свобода, тъгува за майчината нежност, за родния дом и за всичко, което я свързва с една вече отминала действителност. Поставянето на сбогуващата се невеста във връзка с архаичната символика на елата и нейните движения - виене, превиване - е предпоставка за създаването на този високо-художествен образ в сватбената поезия.

На раздялата на невестата с нейните родители е посветена и друга популярна песен "Постой, слънце, почакай". Народният певец, обръщайки се към слънцето да погледа раздялата, да види "как се чедо дели", фактически кара слушателите не толкова да видят външната й страна, колкото да почувствуват момента, да го възприемат откъм неговата вътрешна абстрактно-психологическа страна, но пречупена през призмата на възхвалата. Затова обръщението към слънцето е не само молба за покровителство на младоженците, не само изява на желание да продължи емоционално-естетическото изживяване, но и поетически похват за характеристика, който очертава раздялата с космическа мащабност, величественост и неповторимост. Не ще и съмнение, че в изграждането на този поетичен образ са залегнали широко разпространените митологически представи за очите иа слънцето и неговата способност да вижда всичко, но тези представи са подчинени на смислово-художетвеното съдържание и на обредната функция на песента да възвеличае силата, дълбочината и красотата на емоциите в мига на раздялата.

Изпращането на невестата завършва с посипването на младоженците жито, просо, плодове - израз на пожеланието за плодородие в семейството и селскостопанския труд. От този момент тъжното настроение рязко спада. Невестата вече няма право да плаче и тъгува, за да не обиди новите си роднини

Пътят към дома на младоженеца минава през черквата, където се изпълняват обреди, много наподобяващи народните. Понякога народът не счита тази инстанция за необходима при сключването на брака. Това показва до каква степен той цени своите традиционни обреди и не пропуска християнството да навлезе дълбоко в тяхната езическа същност. Затова пък на посрещането на сватбеното шествие с невестата се придава особено голямо значение, което личи от многобройните обредни практики и изисквания към младоженците. Свекървата посреща снаха си с мед и масло, подава й в ръцете малко момченце, поставя под мишниците й хляб, с които тя трябва да влезе в новия дом по бяло платно, отново посипват младоженците с житни зърна и плодове. В къщи завеждат невестата при огнището, на което тя се покланя и т.н. С тези и много други обреди, различни в своите нюанси за всяка област, се цели да се приобщи невестата към новото семейство, да се осигури плодородие и здраво потомство за младоженците.

При посрещането на невестата в новия дом се пеят песни, които представят възхвала на новата брачна двойка чрез символични образи. Най-често срещаните символи на младоженеца и невестата в сватбените песни са соколът и яребицата. Символиката на тези птици се е положила не само в българските народни песни, но и във фолклора на другите балкански и славянски народи. Един от поетичните образи, в които е въплътена идеята за брака, е съвместното прилитане на сокола и яребицата в новия дом. Песента призовава майката на момъка да излезе навън, за да види какъв сокол лети, а след себе си води "вакла яребица".

След посрещането на младоженците сватбата прераства в истинско народно веселие с жизнерадостно настроение, песни и хора. Център на веселбата става сватбената трапеза, най-видното място на която е отредено за кума. Народът му е приписвал свръхестествени качества, затова и песните, посветени на него, имат подчертано величален характер. Те възхваляват сватбеното дръвце, което кумът откупува от дружките на невестата, славят трапезата, която според песента е специално приготвена за него. Ако не е кумът "да отличи софрата", тя е грозна без него. Или както я определя една песен, тя е "златна". И всичко по нея е необикновено - и златната чаша, и ведрото червено вино, и сребърната чаша в него. Свързвайки кума с тази необикновено богата трапеза, народният певец величае и самия кум. В други песни описанието на необикновените блага се измества изцяло от реално съществуващи, от такива, които отразяват идеала на народа за хубава трапеза с печено агне и вино червено.

Важен момент в развоя на сватбата е свеждането на младоженците. Не случайно някога то е ставало в хамбара или друга стопанска сграда. Брачното легло се приготвяло от зълвите и се преотстъпвало на младоженеца срещу откуп. По време на свеждането веселбата добива ритуален характер за почва еротичният танц на мъжете, известен по цялата страна под наименованието "Как се сади тос-пипер". Целта на имитатнвните движения в танца е да повлияе по магичен път върху резултатния завършек на акта. Едва след този момент бракът се считал за консумиран и младоженецът известявал за това с пушечен гърмеж. След проверката на невестината риза веселбата взема небивали размери. Приготвя се "блага" (подсладена) ракия и с нея се черпят както присъствуващите, така и родителите на невестата. В случай че невестата се окаже нечестна, веселбата прекратявала. Смятало се, че нечестната невеста влече след себе си бедствия и нещастия за семейството, в което влиза. За това я връщали на родителите й или я карали да извърши публично редица обреди с очистителен характер.

На другия ден след брачната нощ сватбата продължава с отвеждането на невестата за вода. Отново се събират всички сватбари и с музика и песни отиват на кладенеца или чешмата. С налятата вода младоженката полива на новите си роднини да се измият. Смисълът на тези действия е тя да се приобщи към новото домакинство, към домашния труд.

С разбулването на невестата завършва същинската сватба. С жегъл или пръчка деверът сваля булото на невестата и го закача на плодно дърво или розов храст. Вместо него й поставят бяла кърпа - атрибут на омъжената жена. С това обаче не свършва сватбата. Следват гостувания на младоженците у родителите на невестата - т.нар. "повратки", у кума, посещения на всички сватбари и т.н.

Каквито и локални различия да съществуват в сложния церемониал на сватбата, нейният смисъл е насочен към реализирането на една идея - да се осъществи бракът, да се предпази младото семейство от бедствия и да се осигури здраве и плодородие в неговия дом. Богатата и разнообразна сватбена символика е всъщност израз на сложно преплитане от социални, митично-религиозни, естетически и други явления.

Като израз на социални отношения сватбата отбелязва реорганизация на микроколективите. С оглед на това обредът слага ударение върху означаването на прехода. Тук спадат разгърнатите обредни действия по раздялата на невестата с родителите й, пътуването на светбеното шествие, посрещането на младоженците в новия дом. Наред с образуването на новата социална единица преходът разкрива и основната форма на брак - патрилокалния брак и патриархалните отношения в семейството. Във връзка със символизацията на брака като продължение на момковия род се ритуализира първата брачна нощ, която се превръща в своеобразен възлов момент в развоя на обредното действие. Смисълът на половия акт обаче откриваме и в символиката на редица предшествуващи го обреди, като например изпитанията на младоженеца и препятствията, които той и сватовете трябва да преодолеят, за да вземат невестата, изразявайки по този начин силата и надмощието на момковия род над моминия, на мъжкото начало над женското.

Идеята за брака в сватбата се реализира и в плана на митично-религиозните идеи. Ако представата за световното дърво е основна митологическа концепция за устройството на света у много култури, то в сватбата тя намира своята най-ярка проява, на всички равнища на обредния синкретизъм: предмети, действия, диалози, песни и т.н. Нещо повече, издигането иа световното дърво като израз на сключването на брак го виждаме и в китката на годежа и в кумовото дръвце, под което кумът изрича своите благопожелания към младодоженците, и в сватбеното знаме, и в китките на сватовете и т.н. Неговите корени са кумовите краваи, върху които се очертават изображения на змии. На върховете му народният певец заселва птиците. Разгърнатите церемонии по правенето, издигането и разграбването или унищожаването на кумовото дръвце и сватбеното знаме отнасят мита за умиращата и отново възкръсваща природа към сферата на социалните отношения и непрекъснатите промени в нея. Наред с това култът към предците и култът към слънцето са онази връзка между минало, настояще и бъдеще, което прави човека и неговия свят единен. Затова по-късно християнството не намира почва в сватбената обредност. Църквата е почти единствената инстанция, която заема разделително място в прехода между двата дома.

Сватбата като носител на естетически ценности и норми е изразител на идеята за прекрасното. Тя съдържа естетическите схващания на епохата и съчетавайки красотата с бита, представя добър пример за най-дълбоко взаимно проникване на двете свойства, за образец на народно изкуство.
по материали на

Няма коментари:

Публикуване на коментар